Kafene.bg – сайтът за култура и изкуство, днес празнува 3 години! По този повод довечера откриваме фотоизложба на тема „Моят град“ в книжарницата на National Geographic при станцията на метрото в подлеза на СУ. А днес през целия ден ще тече виртуална блог изложба със снимките от конкурса „Моят град„. Всеки е добре дошъл да се включи като приюти снимката, която най-много му харесва 
Аз си избрах снимката „Къщи над Янтра“ на Марина Делимаркова, защото точно така виждам Велико Търново, когато затворя очи и се сетя за всички прекрасни моменти и прекрасните хора, които срещам там.
ЧРД Кафене.бг! Пожелавам ти да доживееш поне до 33 г без да се огънеш на чалгата и пошлотията!
И – слънчев джулая everyone!
Regular and Интернет Kafene, Велико Търново, снимка, чрд
„Въпреки че беше с окраска по-подходяща за пеперуда, Тео вярваше, че е тигър и правеше всичко като тигър. Дори спеше като Тигър.“
Това е любимата ми част от супер симпатичната приказка, написана от Верджи и илюстрирана от Веси, специално за Аз Детето. Всъщност това е само първата от приказките за лека нощ с главни герои тигърчето Тео и лъвчето Лео, които ще се появяват периодично в новата рубрика в детския сайт – първо по една седмично, после всяка вечер нова. За радост на децата и родителите
Regular, Интернет and детски
Супер вдъхновяващ ден Сутринта гледайки The Boat That Rocked се сетих за Емо Братанов – най-готиния рок водещ у нас от времето когато рока беше млад. Eмо, човече, обади се! Благодаря ти, че като твоя асистентка имах шанса да видя отблизо българския рокендрол на 90-те! А също и за „артистичното ми име“ gorry bell заслугата е твоя – 10x!
А на обяд, в рамките на поредния семинар-обучание за онлайн маркетинг и ефективна Интернет реклама, който провеждаме, имах късмета да открия по неповторим начин новото вино на Катаржина – Carpe Diem. Страхотно.
Regular
Отне ми известно време да изровя и сканирам снимка от типичните места където си играехме като малки. Ето я – зад блока Много сме смешни
Който си няма село ваканциите си ги изкарва в града, зад блока, в двора на съседното училище, в квартала. Стояхме до късно, провиквайки се „Още пет минути, мамо!“ в отговор на родителските позиви през балкона. Скачахме на ластик, на народна топка бяхме железни, със съседния блок бяхме в постоянна война (доста сериозна на моменти), като малко по-големи играехме на филми – Изаура, Синьо Лято, Седморката на Блейк… през зимата строяхме крепости и струпвахме камари арсенл от снежни топки, пързаляхме се с всичко, което ставаше за пързаляне. Беше хубаво
Ще ми се и Зори да може да се порадва и да играе така, че дори и повече и по-добре от мен – дано има повече хубави нови места за игра за децата в градовете.
С това поемам щафетата от Жюстин и на свой ред предавам към Ермина, Бети и мацките от Ри Ри Ра – споделете моля къде и на какво си играхте като малки и дайте една по една усмивка от старите ленти, да се стоплим в този студ
Regular and детски
Трябва ли да се иска от децата да плащат с SMS-и, за да си осигурят различни виртуални придобивки в разни онлайн игри тип симулации и виртуални светове?
Според мен в най-детските игри, тези които са за възраст до 12 г, определено не трябва да има такива условия. Но в тинейджърските – защо не, ако все пак има и друг безплатен начин за напредване в играта. А и в крайна сметка родителите са тези, които трябва да възпитат отношение към парите и игрите (не само тези в Интернет).
Благодаря на Надя от БНР, че постави въпроса, провокира ме да се замисля по темата и дори изпробвах една нова такава игра – lady popular. Вие какво мислите?
Интернет and детски
Освен задължителната съставка – да си с със семейстеото и любимите си хора – другите важни за мен елементи на Бъдни Вечер и Коледа са:
- постната трапеза на Бъдни Вечер
- ошaф
- питката с парата
- молитва преди „бон апети“
-един след друг да отваряме подаръците под елхата
- елха с лампички
- капучино или мляко с какао – с канела
- печена тиква и коледни сладки
- песни и приказки
- гостите
- червено вино
- запалена свещ на масата
- честитките – пощенски и ел. картички, смс и телефонни обаждания, facebook статуси и т.н
не е нищо ново и оригинално – напротив 
но открих че дребните неща като тези горе носят коледния дух и празничното настоение
Честита Коледа! И да посрещнем Новата година здрави, весели и щастливи!
Regular
От 5 месеца и половина съм в нова роля – родител. И изведнъж много „социални“ теми престанаха да ми звучат абстрактно. Лятото Зори ще проходи, а площадката зад блока, на която аз съм играла като малка, вече за нищо не става – обрасла, буренясала, със стари и изпочупени катерушки, пясъчника отдавна не съдържа пясък, а всякакви други боклуци… Мислех си да пиша на общината или незнам какво да направя, за да вземат да я постегнат малко. Виждам че има в квартала обновени площадки, спонсорирани от фирми, но не знам как мога да „уредя“ нещо такова за нашата площадка. Затова изключително навреме ми идва новината че Белла ще инвестират всяка година в по 6 нови детски площадки в страната. През сайта Места за игра всеки от нас може да се регистрира и да предложи своя град да бъде един от 6-те, в които да бъдат построени площадките през 2010 г. Градовете с най-много гласове печелят и на втори етап вече ще избираме къде точно в града да бъде разположено новото място за игра.
От сайта се вижда моделът на площадките, който изглежда много добре, а от Белла гарантират че съораженията са отговарят на всички стандарти за безопасност, издръжливост и т.н.
Чудесна инициатива! Браво!
Надявам се една от новите площадки да бъде в София
Regular
Вчера за първи път видях и помирисах най-новата ни книга с Жюстин „Уеб сайтът. Мисията задължителна“, издадена както винаги от Сиела, за което сме много благодарни на Светльо и Светлана за помощта!
Това е третата книга от „мисионерската“ ни поредица след „Интернет рекламата – мисията възможна“ и „Онлайн маркетинг. Мисия още по-възможна“ Ще си починем малко от писане и ще помислим какво ще правим с „пионерската“ серия (за „Първите“ в бг интернет).
Надявам се скромното парти по повод премиерата да е било приятно за всички приятели и колеги, които успяха да се присъединят към нас. За мен специално беше чудесно преживяване Благодаря!
Жюстин качи още много снимки: narod.bg/justine и fb/justine.toms
Regular
Откакто Първа инвестиционна си пуснаха блога преди година го следя с голям интерес и внимание. Радвам им се, че се научиха да го ползват добре и че действително им пука за мнението на потребителите. Затова когато поканиха Жюстин за блог закуската с която искаха да отбележат първия рожден ден на блога си и се оказа, че тя не може да отиде – възползвах се веднага
Беше много приятно – във Фабриката за чай. Най-ценното в случая беше че петте човека от маркетинг отдела, които са ангажирани с блога на ПИБ се показаха и се запознаха с блогърите, повечето от които не си спестяват критиките и коментарите.
Ето ги и тях – блогърите на ПИБ:
Още малко картинки:
Комитата и Майк Рам също вече писаха за сбирката
Честито ПИБ! Успех на блога и тази година!
Regular
С голямо удоволствие се включвам във „Виртуалната изложба“ на Photosynthesis по случай Деня на Земята – 22 април!
Темата на двойката снимки на Александър Иванов, част от неговата реална изложба „Отражения“, които кацат в моя блог е
„Присъствие. Защо си мислим, че човекът е създаден да подчини природата, от която е произлязал“.
сн.19 – Химкомбината в Димитровград, юни, 2007 година
сн. 20 Рибари на езерото Мандра край Бургас, 2004 година
Противоречията, контрастите, са навсякъде около нас. И все пак аз избирам втората снимка – искам по този начин хората да присъстваме в природата.
Включвам се във виртуалната изложба, защото искам да подкрепя макар и с мъничко автора, който казва: „С тези снимки искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб.“
Вижте предишната двойка снимки във фотографския блог F-Start, а следващата е при Жюстин. Цялата изложба е в сайта на инициаторите – Phototsynthesis.
Regular
